Истинската прошка е гаранция, а не чувство. Когато наистина прощаваме на други хора, ние даваме обещание да не използваме предишната им грешка срещу тях. Истинската прошка е вид благодарност. Когато прощаваме на другите, ние им показваме милостта, която често сме получавали и за която сме били благодарни.
Истинска прошка
Това е акт на любов. Той е най-възстановяващ, най-дълбок, когато израства от смирение и прецизност. Това е предизвикателно действие, че ако някой друг е изцяло виновен в дадена ситуация, а ние сме безгрешни; във всички нас все още има недостатъци и несъвършенства, които биха могли да бъдат нашият най-добър учител. Възможно е да не разпознаем истинската прошка, дори и да сме я изпитали.
И все пак усещаме в собственото си тяло, че нещо ни е напуснало и не носим товара, който сме носили преди. Склонни сме да изпитваме по-скоро съжаление, отколкото гняв в рамките на обстоятелствата, и започваме да съжаляваме човека, който ни е наранил, вместо да му се сърдим. Мускулното напрежение, което сме приели за обичайно, се облекчава. Ставаме по-малко уязвими към болести или към много по-сериозни заболявания.
Имунна система
Имунната ни система се вдигаимайте предвид, че мускулите на лицето се отпускат. Храната е по-вкусна, а светът изглежда по-светъл. Депресията радикално намалява. Ставаме по-достъпни за другите и за себе си. Истинската прошка не води до принудителни срещи, тъй като може да има няколко мъже и жени, които е по-добре да не виждаме, да не чуваме и дори да не разглеждаме за повече от няколко мига по всяко време. Но тя ни помага да пуснем хората да си отидат от нашите представи, да ги освободим от всяко желание, което би могло да им навредии да ни донесе чиста свобода.
Може би сме способни да открием истинската прошка за минута, но по-често това отнема седмици, месеци, а понякога и години. Това е нещо, за което трябва да се отворим, да го поканим, и то върви само в една посока. Както може би искаме да се научим да прощаваме на себе си, преди да можем да предоставим нашата автентична прошка, лице в лице или тихо на другите. За да потърсим пътя си към истинското пристрастие, може би ще искаме да заобиколим рационалните си мисли. Тъй като дълбоко се възхищаваме на логическия ум да простим истински на някого, който ни е наранил, злоупотребил с наснаранил нида простим напълно на някого, който е отнел живота на някого, когото обичаме, или ни е обидил не ни е разбрал.
Имайте предвид, че
Няма лесен начин да се говори за заобикалянето му и определено няма лесен начин да се приложи на практика истинската прошка. Колкото и да е трудно, истинското опрощение е върховната добродетел, максималната точка на любовта, както се прокламира: Аз ще се опитам да продължа да се наслаждавам на живота в теб, на божественото в теб или на душата в теб. Въпреки факта, че напълно презирам това, което си направил, или това, което представляваш.
Нещо повече: Ще се стремя да те възприемам като равен на себе си, а животът ти - като равностоен на моя, въпреки че се отвращавам от това, което правиш, и от всичко, което защитаваш. Защото истинската прошка в суровите си форми е добродетел, която е колкото обезпокоителна и конфронтираща, толкова и изцеляваща и възвисяваща. От съществено значение е да сме наясно, че няма никакво объркване между прощаване и приемане. Разширяването на нашата истинска прошка не означава, че оправдаваме дейностите, които са ни причинили вреда, нито пък това означава, че трябва да намерим тези, които са ни навредили. Истинската прошка е просто движение за освобождаване и улесняване на сърцето ни от болката и омразата, които го сковават.
Какво да правим?
Изискването за истинска прошка започва с акт на предателство, жестокост, загуба или раздяла. Понякога се губи доверието. Понякога това е чувството на сигурност за самите нас - за това кои сме, как ни виждат и за какво се борим. Страданието, което предшества искането за автентична прошка, не е добре дошло. То може да е отломката в живота ни, която най-накрая и с болка ще превърнем в златото на съзнанието. Но ние често се влачим към това разбиране само с големи колебания. Болката и страданието ни принуждават да разширим психологическия си арсенал, дори когато отдръпват сигурността на познатото. Принуждава ни да се замислим кои са нашите ценности и как те биха могли да ни насърчаткои силни страни смеем да притежаваме; и кои силни страни трябва незабавно да придобием.
Всичко това е твърде ободряващо, за да бъде по някакъв начин успокояващо. Понякога използваме термина "прошка", след като по-точно се извиняваме за нещо, което сме направили или не сме изпълнили. Оправданието не означава да приемем това, което е било направено или не е било направено. То просто означава, че някой изкрещява това, което е направил; вероятно желае събитията да са били различни; или някой е оптимист, че това няма да се повтори; и въпросът може да бъде изоставен. Истинската прошка не е същото нещо. Тя сякаш осветява съвсем друга сфера на преживяване; място, което е по-мрачно, по-мрачно, по-сенчесто, много по-объркващо; място, където има някакъв елемент на страх, жестокост, предателство или нарушаване на доверието.
Заключение
Да разпространим автентичната си прошка може да е акт на върховна любов и нежност, но е и трудно. Тя изисква от двете страни да се изправят пред истината и да научат нещо ценно от нея. Тя не включва приемане, омаловажаване, оправдаване, отхвърляне или преструване, че забравяме стореното. Дори при най-тежки условия, много преди да стане възможно каквото и да е издание на истинска прошка, безличната любов; любовта, която не прави разлика между нас и всички останали живи животни; изисква да се откажем от идеите за отмъщение. Това може да не означава да престанете да се ядосвате, ако се чувствате ядосани.
Истинската прошка със сигурност не означава да се преструваме, че нещата са наред, когато не са. Нито пък означава, че трябва да предприемете каквито и да било действия, за да поправите минали грешки или да се защитите от бъдещето. Често говорим за истинска прошка по начин, който предполага, че се отказваме от нещо, ако простим. Или че приемаме нещо в замяна, когато другите ни прощават. Това е невярно. Предлагането на истинска прошка или допускането на истинско гражданство да присъства под каквато и да е форма в нас не ни отнема нищо. То ни освобождава от нещо, което винаги е вътре в нас и от което сме се отвързали: чувството за единство, изразено чрез качествата на увереността, вярата, надеждата и любовта. Човекът, който прощава, никога не повдига въпроса за миналото в лицето на този човек. Когато прощавате, то е все едно, че никога не се е случвало. Истинската прошка е цялостна и завършена.
